Сънят на Деймън 14.05.12

Водите на реката бушуваха и не се чуваше нищо друго. Вървях и се оглеждах, опитвайки се да разпозная мястото, на което се намирах. Дърветата бяха разположени много гъсто, а клоните им ме удряха през лицето. Беше толкова странно. От една страна ми беше някак познато, сякаш и друг път съм идвал тук, а от друга ... напълно непознато място, което беше на другия край на света. Макар да бях ходил и там. Усмихнах се и се опитах да си проправя път през клоните, но единственото, което успявах да правя, беше да се въртя като в кръг и постоянно се озовавах на едно и също място.
-Мамка му.- изругах под нос и затворих очи, опитвайки се да измисля нещо умно за да се измъкна.

Беше поредния ужасно изтощителен ден и както следва, се прибрах невероятно изтощена. Усещах силната болка в краката си и кълна се, че можех дори и пулса си да усетя там някъде. Направих си чай и веднага си легнах, като дори не отпих от него, а той остана на нощното ми шкафче непокътнат, чак до сутринта.

* ~ * ~ * ~ * ~ * ~ *

Лежах на най-меката трева и усещах как слънцето галеше нежно лицето ми. Беше толкова приятно, докато не чух някой да псува. Намръщих се и се отпуснах отново, като се опитах да продължа да релаксирам, но за жалост не можах повече да се съсредоточа. Изправих се, като изтупах рокличката си, която беше в нежни сини и зелени цветове и просто тръгнах по посока на шума. По принцип не бях толкова безстрашно, но понякога бях просто глупава.
Недоволното мърморене идваше от гората, където и самата аз не желаех да влизам, но любопитството ми беше по-голямо от всичко. За щастие можех да разчитам на уменията си, карайки дърветата да ми правят път, защото никъде не виждах място, от където да успея да мина. Най-накрая стигах до "вредителя", който се оказа красив мъж, опитващ се да излезе от кофти ситуация. Като поредната идиотка, просто го зяпнах с отворена уста, вместо да му помогна да се измъкне от там.

Седнах на тревата и започнах да си играя с нея, вплитайки я между пръстите си. Не можех да измисля нищо конкретно, за това просто щях да убия малко време. Загледах се в реката и се сетих за среднощния сън. Хахааа, какво преживяване само.
Зад мен нещо пропука и рязко се обърнах. Присвих очи, но не можах да видя нищо със зрението си. Но обонянието ... о, то усети човешката плът сред тази гора и напълни устата ми със слюнка. Изправих се бавно, оглеждайки всеки сантиметър, опитвайки се да открия източника на това животоспасяващо същество. Ако не друго, поне щях да се нахраня. И я видях. Беше момиче, доста симпатично, криещо се зад гъстите клони на дървото и наблюдавайки ме мълчаливо.
-Можеш да се приближиш ... не хапя.- усмихнах се и разперих встрани ръце.

Преглътнах шумно и за момент се замислих над думите му. Ами ако наистина хапеше … бях си старичка, така че можех да го поваля, но трябваше да бъда сигурна. За жалост никога не се научих да разпознавам вампирите от далече, а лошото беше, че идиот сваляч и вампир сваляч беше трудно да се различат.
Пристъпих плахо напред, като свих ръцете си в юмруци, сякаш от тях черпех силата си, но чак тогава осъзнах, че аз бях в гора … та аз черпех сила от природата и земята. Едва ли имаше от какво да се притеснявам чак толкова, но все пак не беше никак приятно, ако се стигнеше до кървави сцени, затова щях да се опитам да го вразумя.
- Не бих се и пробвала да хапя, ако бях на твое място – казах доста по-строго, отколкото очаквах, а гласа ми дори не трепна.
Това сякаш ми даде някакъв кураж и аз просто се приближих, като дърветата сякаш се разплитаха пред мен, а когато бях на метър от него, той вече можеше да излезе съвсем спокойно от капана си. Сега вече не ми се виждаше много добра идея, но го бях направила.

За няколко секунди не каза и не направи нищо. Сякаш преценяваше нещата и ги слагаше на везна. Кое да избере .. дали да дойде при мен, или просто да се врътне и да си тръгне. Пристъпи леко напред, карайки клоните да се отдръпват от нея. Странно.
- Не бих се и пробвала да хапя, ако бях на твое място.- строго ми каза тя, втренчила поглед в очите ми.
Айде пак. Властна жена. Беше ми писнало да се срещам с такива. Коя от коя с по-голяма вманиаченост към титлата АЛФА .. особено Катерина. Хах, нищо, така беше много по-интересно.
Усмихнах й се, накланяйки настрани глава. Тя май се опита да ме заплаши .. ха, бях срещал толкова и различни същества, че не ми пукаше особено.
- Не мисля, че те познавам.- отвърнах след малко, приближавайки се към нея.
Беше много странна. Странна, но и красива. Мм, поне имах винаги късмет с това. Ухилих се на глупавите си мисли и отново наклоних глава, изучавайки гънките на лицето й.

Усмивката се почви чак сега на лицето ми и за мое учудване, беше доста искрена и мила. По принцип бях ужасно параноична, но днес сякаш беше моя ден и имах чувството, че нищо не може да ме пречупи. Приближих се още малко към него и протегнах ръката си, а тя дори не потрепваше вече, което определено беше странно, имайки предвид притеснението ми от преди малко.
- Женевив – казах тихо, но не му позволих да се представи, а веднага допълних – за жалост, но сега не съм имала късмета да те срещна.
Тогава определено се стреснах, защото дори и той беше забелязал, че го свалях. Настроението ми се менеше постоянно и това започваше да ме притеснява, като дори не можех да осъзная, че беше единствено сън, а не реалност. Не беше никак лесно за един човек да ги разграничи, най-вече ако нямаше власт над съня си, както повече вампири и други подобни.
Завъртях се бавно, като се огледах, сякаш бях готова да побегна, но всъщност се въртяха съвсем различни неща в главата ми. Беше прекалено объркано, за да се справя с всичките си мисли, но определено знаех, че искам да се върна на откритата поляна. Тук ми се виждаше някак мрачно и неприветливо, а там беше много по-успокояващо.

Гледах внимателно движенията й. Настроението й се променяше още по-бързо. Усещах страха във въздуха, а сега изведнъж .. хаха, изведнъж се появи и флирт.
- Женевив – каза тихо и веднага продължи – за жалост, но сега не съм имала късмета да те срещна.
Погледнах я странно и се усмихнах. Беше ми адски странно. Непознато място, непознато момиче .. още повече, тя правеше странни неща върху клоните около нас. Сякаш ни правеха място.
Събрах вежди и усетих как малко по-малко лицето й се размиваше пред очите ми. Отдалечаваше се и сякаш бягаше от фокус.
****
Събудих се, отваряйки рязко очи. Изправих се, взимайки чашата с вода и я изпих цялата. Мамка му. Какво беше това преди малко?

Заглавие: Re: Сънят на Деймън 14.05.12

» Деймън Салватор
» Сънят на Карълайн 18/05
» Сънят на Дийн Уинчестър и специалното участие на Женевив Кортес