Сънят на Карълайн 18/05

Колко изморена бях.. все пак вече беше към 7 сутринта.Умрях за сън.Тръшнах се на леглото.Прегърнах въглавницата....
--------------
И се озовах на едно място .. наистина много странно ... но сякаш съм била тук и преди.Това беше градина с .. много цветя.Всички видове на света.Дори и тези които не би трябвало да растът по това време на годината.И тогава вниманието ми беше привлечено от една роса .. със алено червен цвят .. толкова беше красива .. неволно посегнах неволно към нея.Но колкото беше красива толкова беше и опасна.В момента във който ръката ми докосна стъблото и '' Ох '' се ободох ... започнах да смуча пръста си.Естествено след малко раничката зарастна.Тогава някъде във далечината чух шум.Наострих слуха си за да разбера от къде идва. '' Чвек '' казах си.Хм .. лесна работа едва ли ще ми пречи.Обънах се отново и започнах да мириша розата , много внимателно без да я докосвам .. '' Ммм.. '' толкова сладникаво .. даже се омаях.

....и така наслъждавайки се на неземния аромат и красота на розата тя отново чу шум.. но този път по силен.Тя започна да се оглежда този път трескаво наоколо и да се ослушва още повече. Не след дълго се почви и трети шум.. този път много близко до нея...
-Който и да си излез веднага... предопреждавам те!Това не е шега!-каза Карълайн с леко стреснат но и заплашителен тон.
След заплашителната реч не след дълго изкочи Адам... също така изплашен до смърт.
-Какво става?Къде сме?-попита Адам с дрезгав глас
-Незнам но това място е прекрасно.-усмихна се Карълайн на Адам
-Да но е прекалено красиво за да е истина!-отсече той с подозрителен глас.

И още веднъж чух съхтия шум.Започна да ме стрястка наистина.
-Който и да си излез веднага... предопреждавам те!Това не е шега!-каза го със заплашителен тон.Не обичах да си играят с мен.
След известно време пред мен изкочи един непознат.
-Какво става?Къде сме?
Определено не беше доверчив.Погледнах го и едва се сдрърях да не прихна на учудената му физиономия.
-Незнам но това място е прекрасно.-задоволих се само с усмивка.
-Да но е прекалено красиво за да е истина!
Хм ... не вярваше че нещо може да е красиво и истинско едновременно.
-Няма значение... дори да не е истинско .. какво от това?
Поех си дълбоко въдух като вдишах от напоения с миризми въздух.Само как ухаеше.Погледнах го .. наистин имаше много хубави очи.Хм .. Тръгнах на долу по алеята нямах намерение да се задържам на едно място.

Разговаряха доста време вървееки! Но в един момент тишината се проряза налудничев и зловещ смях.
-Какво за бога е това-попита Адам обезпокоено Карълайн.
-Незнам отговори тя-с изключително притеснителен тон.
Странният смях се чуваше от различни места.Този смях наподобяваше смехът на хиени но имаше нещо друго в него.. звучеше самодоволно и нахотчиво!
Адам и Каралайн започнаха да се оглеждат трескаво към всички места от където се чуваше този странен смях.

Естествено той ме последва.Известно време вървярме без да казваме почти нищо.И изведнъж от нищото се чу някакъв смях .. но не нормален смях .. ами зловещ .. от който да те побият тръпки..
-Какво за бога е това? / попита ме той.
-Незнам ! - опрелено във тона ми имаше нокта на безпокойство.
Започнахме да се оглеждаме трескаво от къде може да идва този смях.Но той сякаш се местеше!Незнаех дали да бягам .. или да се крия ..или каквото и да било.Обърнах се към човека до мен:
-Какво ще правим ??
Нямаш си и на идея какво става ...

» Сънят на Катерина / 13.05.12
» Сънят на Катерина 16.05.2012