Сънят на Катерина 16.05.2012

Намирах се в дома ми,в красивата стая,която наричах своя.Наблюдавах времето навън,което беше слънчево,от един диван с чаша уиски в ръка.Чувствах се странно,сякаш някой беше изпил желанието ми да правя каквото и да е.Просто седях и наблюдавах безучастно.Чувствах тялото си странно изтръпнало и въпреки това не можех да кажа,че съм нещастна или нещо от този род.Просто...не изпитвах нищо.Да,това беше правилната дума.
Свежият и топъл въздух ме лъхна от отворения прозорец,развявайки косата ми.Оставих чашата на близката масичка и с видно нежелание станах,за да затворя прозореца,когато видях,че в далечината се задава буря.Небето беше почерняло,а светкавици от време на време го разкъсваха.
За мое учудване бурята дойде по-бързо от очакването и с неохота ми се наложи да затворя всички прозорци из имението,които бях отворила поради топлината.В стаята,която се намирах беше станало изключително тъмно,сякаш наближаваше вечер,а беше едва два часа следобед.Отидох до един прозорец и се загледах в капките,които се стичаха по стъклото,които ми наподобиха човешкия живот - раждаш се,вървиш своя път,оставяш някаква следа,която след време изчезва и умираш.И повече никой не се сеща за теб.
Точно поради тази причина бях благодарна на Ник,че ме спаси от тази участ.Винаги,всички са знаели,колко мразя мисълта да остарея,никой да не ме помни.Сега имах възможност да живея живот без граници - да правя каквото искам,когато искам,с когото си поискам.Да подчинявам цели градове на волята си,да се забавлявам,да убивам без никой да може да ми направи нещо.Чувствах се силна и свободна.
Потънала в мисли,не усетих как някакъв силует се очерта в огледалото и рязко се обърнах,като моментната изненада на лицето ми,беше заменена с ярост.
-Кой си ти?От къде се появи?-попитах аз,като в гласа ми можеше да си проличи неприазанта ми към непознатия.

Гледах го объркано и глупаво.
-Аз съм тази,която не искаш да познаваш и от къде да знам,къде си,умнико!Очевидно е че се намеси в моя...сън.-последната дума я казах леко изненадана.
Какво правеше този обикновен човек в съня ми?
-Какво правиш в съня ми?!-скръстих ръцете си пред гърдите ми,поглеждайки го ядосано и се приближих към него,за да мога да го видя по-добре.-За твое добро е да ме послушаш и да изчезнеш възможно най-бързо по начина,по който си се появил,какъвто и да е той.Не те искам в главата си и в съня си!-присвих леко устни и най-безцеремонно го подминах.
Запътих се към другия край на стаята и след малко се обърнах като с нежелание открих,че непознатия все още е тук.От гърдите ми се откъсна въздишка от раздразнение.Е,явно нещата няма да са толкова лесни.Явно единствения шанс да се измъкнем от това,беше като един от двама ни се събудеше.А от опит знаех,че колкото по-дълъг стане един сън,толкова по-голяма е възможността да се събудиш от него.
-Аз съм Катерина...и без това няма да помниш името ми,щом се събудиш,така че може да ти го кажа.-заявих леко хладно аз и отново пристъпих към него.

-Мммм,Уинчестър.-на лицето ми се изписа усмивка.-Най-накрая виждам един от двама ви.Интересно...представях си ви по-страшни.
Великият ловец,който беше убил толкова много същества,че нямаше да стигне цял ден,за да се изброят,стоеше пред мен...невъоръжен,сам...и за съжаление в моя сън,така че каквото и да му направех,нямаше да почувства нищо щом се събуди.А това не ме удовлетворяваше.
-Харесва ми как изричаш името ми,Дийн.-последвах неговия пример и леко се засмях.
Какво бях аз ли?Нещо много просто,но в същото време и ужасно сложно същество.
-Аз...аз съм съществото с което много ще се измъчиш,докато откриеш начин как да убиеш.-заявих със самодоволна усмивка аз и за секунди застанах пред него.-Но нека да те улесня...аз съм вампир,скъпи.Древен вампир.-на лицето ми продължаваше да стои леката ангелска усмивка,която караше лицето ми да изглежда сякаш наистина идвах от Рая.
Косата ми се спускаше по раменете ми,а очите ми блестяха с някакъв тайнствен блясък,който никой не можеше да разбере какво означава.

Не успявах да сдържа смеха си.Боже,този беше наистина забавен!За малко да ме разчувства!
-Дийн,Дийн,личи си,че изобщо не ме познаваш.Първо - те не са мои деца,по - скоро аз съм като тях,само че те не знаят как да опазят живота си,докато аз мога.Второ - никога няма да бъда приятел с обикновен човек.Аз нямам приятели,подчертавам това.Приятелите са създадени от хора,които отчаяно имат нужда от внимание и си нямат друга работа,щом доверяват всичко на някой си,който ще ги предаде във всеки един момент.Аз никога не си позволявам това и съм много,много добре.И трето - не съм на принципа "услуга за услуга" освен,ако нямам лична изгода от това.Това съм аз.Запознай се с Катерина.-продължавах да се усмихвам мило и приветливо,макар че очите ми вече блестяха с много по-опасен блясък.
-Но все пак много сладко и наивно от твоя страна да ми го предложиш,трогната съм.-сложих ръката си на гърдите ми,срещайки погледа му.
-Между другото,каква услуга мислиш да ми направиш,за да...се почувствам "длъжна" да ти помогна,когато с в беда?Просто питам...от любопитство.

-Трябва да се шегуваш с мен!
Подпрях се на един стол и започнах да се смея.Този човек беше ужасно,ужасно забавен и ако не друго,успяваше да ме развеселява ужасно много.Може би трябваше наистина да го намеря и да му въздействам да стои с мен,така че да мога да се възползвам от способностите му да говори глупости,за да ме развеселява по всяко време.Така де...нямаше да ми е за първи път.
-Наистина се мислиш за нещо,кой знае какво,нали?-едва успях да спра поредния прилив на почти истеричен смях,който искаше да превземе тялото ми.-Наистина интересно...
Направих се на замислена и в следващия момент вече беше притиснат в стената,като от удара една картина падна и стъклото се строши.
-Сладко,Дийн,много,много сладко...жалко,че всичко това става на сън...-усмихнах се самодоволно и впих устните си в неговите.
Естествено,не за дълго.Съвсем скоро се отдръпнах съвсем малко и погледнах устните му,след това врата.Приближих устните си към мястото където обикновено всеки вампир захапва жертвата си и допрях устните си до топлата му кожа.Можех да усетя и да чуя как кръвта преминава по вените му и ме примамва да я опитам.Не се и опитах да устоя на изкушението за това забих зъбите си във врата му,отпивайки няколко глътки,след което се отдръпнах и го пуснах,облизвайки кръвта,която беше останала по устните ми.
-Ммм,сладко...

-Поправка - мислим само за кръв,секс и власт.-изрекох с ангелски глас.-Когато е неочаквано е много по-забавно...и сладко.Използвам изненадата като преимущество за мен и шок за този,който нападам.Винаги действа,можеш да пробваш някой път с някой шейпшифтър.-подсмихнах се аз.
-Всъщност е много хубаво да вземам без да питам.Това съм си аз,свиквай,ако искаш да съм ти длъжница с нещо.-последните думи ги изрекох с нескрита ирония.
-О,мога по много начини да те накарам да се чувстваш използван,а дори не е нужно да те докосвам дори с пръст.Знаеш ли колко лесно си казвате всичко,когато сте пияни...или под въздействие.-очите ми заблестяха застрашително,но след това този блясък се посмекчи.
-Казах ти вече,вкусен си,но това няма да ме спре да те убия следващия път.Нищо лично.
Повдигнах невинно рамене и отстъпих няколко крачки назад.
-Между другото,следващия път,когато решиш да се бъркаш в съня ми,можеш да викнеш и братчето си.Много ще ми бъде забавно с вас двамата наоколо.Ще си прекараме много забавно.
"Или поне аз..."-допълних самодоволно на ум.

-Оу,колко сме саноманадеяни.
Погледнах го студено и безчувствено,когато застана пред мен,дори когато ми каза "Какво .. сега ще ме изчукаш ли или ще ме изпиеш?"
-Нито едното,нито другото.-лека усмивка се прокрадна толкова бързо по устните ми,че беше невъзможно да се забележи.-Не си падам по убийствата на сън,защото нищо не е реално,а от това ми изчезва удоволствието,за това просто ще те вържа и ще изчакам този шибан сън да свърши.-последните думи ги изрекох без каквато и да е заплаха в гласа ми,сякаш му казвах колко много го обичам.
В следващата минута той беше притиснат към стената,а след това се озова на един стол.
-Всъщност...не мисля да използвам никакви въжета.Очният контакт е много,много по-полезен.-заявих аз и се озовах пред него,слагайки ръцете си на облегалката на стола.
Наведох се доста напред към него,принуждавайки го да се залепи в буквалния смисъл за стола и го погледнах в очите.
-Няма да мърдаш от тук...но пък можеш да говориш,иначе ще ми е прекалено скучно.

-Извинявай,скъпи,но твоя свят около секса ли се върти?-намръщих се и го погледнах отвратено.-Жалък си,стегни се!
Седнах срещу него на един диван и кръстосах краката си.
-Не,Дийн,няма да ти позволя да ме задоволиш,по простата причина,че не спя с хора,било то и насън.Аз ги изяждам...изсмуквам живота им постепенно,докато нищо не остане в тях.И сериозно...за ловец мислех,че си по-учтив и културен.Между другото...аз не съм Луцифер,за да използваш тактиката на Сами,да го остави намира,в моя случай.Ти изобщо запознат ли си с въздействието от Древен вампир?Ако ти кажа да си прережеш вените ще го направиш,без да се замисляш!Ако ти кажа да се изядеш,също ще го направиш.-извъртях леко очи.
"Хората са толкова жалки..."-помислих си наум аз.-"По дяволите,този шибан сън няма ли край?Явно трябва да използвам някоя от дарбите си,за да го прекратя колкото се може по-бързо..."
-Аз съм,наперена,скъпи,но много лесно мога да не стана скучна.Ще ми е много забавно да те гледам как се режеш...или изяждаш.

-Оу,разби мечтите ми!Направо съм толкова тъжна,че от сега нататък няма да мога да преспя с никой друг!-направих тъжна и отчаяна физиономия,но всъщност вътрешно умирах от смях.
-Да,това е моята къща и ако размърдаш малко това нещо в мозъка ти,наречено сиво вещество,ще се сетиш,че това е мой сън и мога да контролирам какво да става и какво - не.-скръстих ръцете си пред гърдите ти.-Дори сега...можем вече да не сме тук,а на някой плаж...или на северния полюс,където си поискам.-заявих самодоволно аз и станах от мястото си,заобикаляйки го,като застанах зад гърба му.
-Късмет с това да си направиш рана...ще ти е нужно много повече от сила,за да издържиш на болката.Ако искаш,аз много лесно мога да я създам...просто ще счупя ръката ти на около три-четири места и всичко ще е окей.-прошепнах тихо в ухото му и се отдръпнах леко назад.
-Първо...няма да успееш да направиш и едно движение,за да...хм..."резнеш главата ми",защото вече ще си на пода гърчещ се в предсмърти конвулсии,така че...не си прави труда,съншайн,няма да се получи.
Сложих ръцете си на облегалката и затворих очи.Беше време това "чудо",наречено сън да свърши...още сега.