Преди 1 месец във гората

Тя се насочи към мен,усети къде съм и се запъти към мен.Очаквах още щом надуши кръвта да се спусне и да ме убие,е да де да се опита,нямаше да и го позволя лесно.
Спря се и зарови в чантата си,в първия момент се зачудих какво търси,но тя искаше да помогне.Явно беше от въздържателите,дали не беше потомка на някой Салваторе или пък просто бе избрала да не убива хората.Но определено беше много младо момиче,дори не знаеше какво да направи,извади кърпички и ме повика,ръцете и трепереха,очите и бяха насълзени
-Моля те..слава богу,че си тук..щях да умра сама...боли много

Тя сериозно ли?Искаше да ме спаси като ми даде кръвта си?Ами ако умре наистина,никой ли не я беше учил как да помага на човек в беда,дори когато е била човек?Дори рискуваше ,не тя направо си се раскри ,макар че аз знаех какво е,други можеха да я гледат и да я помислят за луда,а ако не успее да въздейства..
Бутнах ръката й и се изсмях,за миг кръвта по мен изчезна,а аз се смеех
-Пести си кръвта момиче,не така трябва да я хабиш

Тя май загря най-сетне,по погледа и личеше колко изненадана беше и объркана.Вероятно и за бих реагирала така ако някой пред мен се възстанови така мигновенно пред мен,без да имам идея какво е,защото тя определено няма идея какво и коя съм аз,но аз за нея имах..доста идеи
-Първо,успокой се,знам какво си,не можеш да ме нараниш и да искаш,второ...май няма второ.Не ,добре има-не съм вампир...друго да се питаш?

Дали вярваше че бих я наранила?Вероятно и минаваше през ума,но нямах това намерение,определено ми допадна ,че тя изпитваше страх,,но дали беше от неизвестото или усещаше заплаха от мен
-Не знаеш ли?Или не се досещаш,ако не съм вампир,какво бих могла да бъда,за да се лекувам така бързо като теб...
Доближих се до нея,тя трепереше,а аз само се усмихвах
-Дишай,няма да те нараня

-Но това го знаеш мила моя...това - тя се досещаше,но не можеше да го обясни,явно трябваше да помагам и то бързи преди съмсем да се ошашави
-Вещица съм,сама се сети за това,но нещо още те мъчи,давай,сега ти е паднала истинска вещица
Не че кой знае какво щеше да ми пита,сама си каза,че много неща не са и ясни,само от скоро бе вампир и това беше добре за мен,младите лесно се манипулираха

Ясно,още не беше намерила баланса между двете си личности,между човека и вампира в тялото си,май май трябваше за пореден път да уча някого как се живее с това ...проклятие
-Приятеля ти е идиот първо...и второ,можеш но никой не те е научил как
Хванах я за ръка и двете седнахме на един дънер наполяната
-Просто е,зависи какво искаш...да си вампир или да си човек със сили на вампир..?Избери,аз ще те науча как

Това беше очевидно,че е убила,все пак трябваше да поеме кръв за да мине трансформацията,не се учудвах че не е устояла да довърши започнатото,но пак можеше да е миличка и добричка..хах и сама не си вярвах
-Човек можеш да бъдеш само...на оня свят,но все пак можеш да се държиш като такъв,да откриеш душата си,да не се подаваш на животинския инстинкт..е не изцяло,отдавай се само когато си с ...гаджето си,но не го убивай...мога да те науча стига да искаш
От кога ли станах и учител?

Понякога се чудех как вампирите станаха толкова наивни,естествено че щеше да ме е от полза но сега наистина исках да и помогна
-Затвори очи и ми подай ръка
Тя го направи,довери ми се изцяло,хванах ръката и и също затворих очи,съсредоточих се и показах как да се справи с промяната си,с желанието да пие кръв и всичко което я притесняваше,но това което направих бе да я подчиня и на волята си,всичко което се случваше пред очите й щях да знам,а когато имам нужда от нея,от помощ тя щеше да е на мое разположение
-Готова си